Out of the Blue…

Мамичката му мизарна, псува ми се. И май като чета предишното изречение с псувня съм почнал. Ама пък ми се ще да тегля една майна на всичко и най-вече на себе си. Ама кажи, как става таз магия?

Дали ми е заспало или просто ми е сдухано? Какво значение има, по дяволите!?

И ще си пусна нещо още по-сдухващо да слушам.

Чист мазохизъм, нали? Вместо да се надъхам със Gojira, Death или Sodom аз съм си пуснал Foreigner и се самосъжалявам, макар и да знам, че ползата от това е нулева. Няма никакъв смисъл, трябва да се стегна, да си стъпя на краката и да си слудвам целите, които съм си поставил. И все пак, като че ли, на човек му трябва време, в което да си изкара всички притеснения и неща, които са му тежат на душичката.

Оф, тoвa ми е най-разпиляният пост. Честно казано, и аз не знам за какво говоря. Пък и самите ми мисли са резпилени. Тъпият зимен вятър е виновен. Защото е студен, гаден и силен. А аз пък съм виновен, защото му стоя насреща. И сега се питам – вятърът ли ми задръства пътя или просто аз съм задръстен и се запъвам като костилка на задник да си стоя на мястото, а не търся друг път… някъде на завет. Където е по-топло и по-приятно. Където студа не ти заледява усмивката, така че да не можеш да я махнеш, когато я мразиш повече от всичко………..

Албум на 2008

Мисля тази година да пусна една лична класацийки за най-добър албум, излезнал през предното дванадесетомесецие.

В момента преслушвам пак албумите и скоро време мисля да си създам оценка и да си наредя пъзела в глЪвЪтЪ.

Ако някой, който чете тук иска да си пусне личната класация – добре дошъл! Нищо против, даже ще се радвам много. 🙂