07.11.2009

Второ самостоятелно пътуване до София, този път – с влак!

Обичам неочаквани срещи, случайни запознанства и спонтанни решения. Обичам да вървя с Теди и карта из града и да се чувим „Ама къде е последна спирка на 74!?“ и аз да си блъскам главата как се оправят в автобусите като нямат кондуктори xD

Обичам чай и хубави рисунки, както и снимки, кои значат МНОГО! И които са направени със стари аналогови апарати и не са загубили своя чар. Както и да слушам Antenat, когато се прибера скапа от дългото пътуване.

Обичам, обичаме, обичайте… Ех.

–

Всъщност целта на пътуването беше Изложението на университети в х-л Хилтън, от където се снабдих с една раница каталози и новината, че ми трябва портфолио, по дяволите. А вдъхновението, налято ми от Мири, е прекрасно и зареждащо, макар дробовете ми да се опитват да се гърчат под напора на грипа (май не е свински, слава Богу). В Хилтън имаше приличен брой хора, от което следваше и причина доза задушаващо пространство и главоболие, причинено от това. Много движещи се фигури, много кандидат-студенти! Хубаво е поне, че се интересуване, де. Кой дошъл сам, къй с приятели, кой с родители – нямаше значение, защото мравунякът беше препълнен.

По дено време не изтърпях и тъкмо когато реших да ес изенса навън и да намеря нещо за ядене, телефонът звънна и това беше Теди, която ми казваше, че е на 3 мин. от Хилтън. После се натъпкахме с нездравословна храна от МакДонълдс, а мен ме караха да рисувам, което отказвах до един момент, когато с химикал надрасках жалко подобие на портрет на охлюв, който се оказа, че е мен (объркано, нали?).

=> качване на 76, броене на спирки и странен пенсионер, който рязко се обръщаше да гледа нас (или нещо зад нас).

Набиране на телефон от страна на Теди, „Очакваме механа еди-коя-си. Ок, ще те чакаме“. Разказване на няколко вица и пристигането на Мири / Миро, с която се запознах най-после, след като толкова време си бяхме писали в скайп и която е още по-голям пич на живо. И има ебаси якия хол с розовите ленти по стената, паспартираните снимки и папката с рисунки, която ние присламчихме да разглеждаме. А да, и много приятно изглеждаха наридените на витрината ктии с чай ^^

Дойдоха хора. Непознати за мен, недопзати за Теди, непознати за Мири, но познати на други познати за Мири, но все така непознати за мен и не-до-там-за-Теди.

Слушане на индустриална музика. Интересна е мужду другото, но не знам дали бих могъл да слушам постоянно подобно нещо.

Поглеждане на часовника, време за тръгване, чакане на автобус, прегръдки на раздяла и след като се особах сам на седалката махах за до скоро на прекрасните субекти ^^

Гара, купуване на банички, търсене на тоалетна (неуспешно, но в Пловдив имаше xD), качване във влака и втора неочаквана вагонна среща. Лаф, спомени и малко шоколад.

Спирачки, централна гара, слагане на раницата на гръб, казване на едно „До скоро“ и качване в Ладата на майка ми, където пръщах от енергия и удовлетворение. А сега искам отново. Разбирате ли ме? Кажете да! Просто кажете да, за да може скоро отново да се кача на някой влак с безбройните му изненади.