Animal Farm /George Orwell, 1945/

Някой спомена ли думата „антиутопия“? А някой сеща ли се за великия албум на Pink Floyd – Animals?

Не?

Голям пропуск.

Защото тази книга е един от най-ярките представители на антиутопичната литература и главно вдъхновение за Гилмор и Уотърс и компания да направят своя епос от `77г.

Фермата, която става притежание на животните, които вдигат бунт за своята свобода, е обществото, в което живеем – всеки се стреми към свободата, но никой не знае какво точно е тя. Интересно е да се проследи затварянето на кръга робство-свобода-робство. И Оруел отново (както и в „1984“) описва как обществото не може да види колко е манипулирано, защото не си спомня как е било преди. Когато няма база за сравнение, то войната става мир, омразата – любов. (Това са и част от посланията в „1984“). Но тук Оруел проследява нещата по един по-ироничен начин. Не е толкова подтискаща атмосферата. В крайна сметка обаче тънкиятхумор прираства в една социална драма. Дали животните го разбират това – не знаем. И те не знаят. Те не могат да разберат кога са живяли по-добре – преди или след като другарят Наполеон ставя техен Вожд. Промиване на мозъци му се вика. И не става само по книгите, а действително се е случвало. Пък и сега, в някои затворени кътчета на планетата се случва.

И така в крайна сметка ценностите във фермата се променят. Започва се от „Всички животни са равни“ и се стига до „ВСИЧКИ ЖИВОТНИ СА РАВНИ, НО НЯКОИ СА ПО-РАВНИ ОТ ДРУГИ“. Хах, все едно го няма и сега…

И сега ще цитирам господин Уотърс:

Big man, pig man, ha ha charade you are

Прочетете книгата и ще разебрете какво имам в предвид.