Antimatter – Epitaph

Нужно ли е да казвам, че клипът е прекрасен, а песента го прави още по-прекрасен, защото и тя е прекрасна. И групата също е прекрасна. И… И… Да. Не мога да спра да слушам това късче меланхолия в облачните дни, предвещаващи идването на сухата зима. Просто не мога.

Paint me a room where I can dream
Dream of a world that I used to see
Paint me a window, soft and defined
And flood yellow light
Through the open blinds
It’s somewhere, hidden from view
A portrait, an epitaph…

Дъгата, дъгата!

Somewhere over the rainbow
Blue birds fly

Два дни, през коит непрестанно се върти тази песен, в изпълнение на големия хаваец със сложното име.

А дъгата е над мен, макар да не я виждам, но я усещам. И се каня някой ден да се спусна по нея като дете по пързалка, обгърнат от цветовете на пречупената светлина и пеещ ей такива песнички, които са едно дрънкане на китара и едно перо, галещо сърцето.

На гърба ми да има раница, в която да са набутани сухари и прекрасните разкази на Селинджър; да има една тетрадка, която да поглъща жадно пътя, и за да чувам дъждовните капки по-добре, ще имам и един син дъждобран. Пък и като полетя синьота ще се слива прекрасно с небето, така че да виждам хората и земята, но тя да не вижда мен.

What a wonderful world…

Sun God

It’s the call of the evening, the Sun God.

Удар с молив 6В по картона. Бялото поле изчезва и е заменено от сиви щрихи, сливащи се с небето отвън. Прозорците са големи, но стъклата – леко зацапани. А пред тях дърво, пречещо на и без това оскъдните лъчи да нахлуят в стаята. За това се осветяваме с помощта на няколковатова крушка, бледо подобие на лятното слънце. А от тази крушка струи светлината, правеща светлосянка по композирания натюрморт.

Still life – неподвижен живот. Всичко спира за миг, часовникът тиктака все по-бавно и по-бавно, докато стрелките не замръзнат. Чува се само ударът на молива. Так. Так. Драс. Щрих.

Мирише на акрилни бои. По пода се търкалят стърготини от подострените моливи. Ръцете ми са изцапани с графит.

И последните дни са толкова вдъхновяващи! Само ме е страх, че това настроение ще се изпари с началото на новата училищна седмица. Но няма! Ще отстоявам фронта като малкия Гаврош и ще искам да бродя из лабиринтите на Всичкото и да си блъскам главата над красотите на света и човека.А Gazpacho определено връхновяват и ако ви се иска да се потопите в спокойсните морета на мисълта и въображението – сваляйте Get it while it’s cold (2002). Не гарантирам на всеки да му се хареса, но от тъврде много време не бях циклил на един албум така, както сега на този. И се радвам, че отново намерих тава, която да ме слее с музиката /а Facebook каза, че скритата ми същност била, че съм музикант, пък xD/.

А Orangelove е супер филм, който може и да напомня една Шекспирова драма, но е европейски /украински, ако трябва да съм точен/, става дума за фотограф и челистка и действието се развива през есента, което го прави перфектен за момента. И дълбоки благодарности на Теди, Анджи, Надя и може би още някой, за който не се сещам и когото се надявам да не се сърди, тъй като ми казаха за филма и заради тях го гледах и бях очарован (: