Инфомания

След подреждане на стаята беше извадена следната статистика:

~ 22 (двадесет и два) броя на сп. „Про-Рок“;

~ 12 (дванадесет) броя на сп. „National Geographic“;

~ 11 (единадесет) броя на сп. „Математика“ + още 10 (десет) броя, които задигнах от училище, когато един шкаф с уж ненужни книги и списания беше изхвърлен в коридора (въпросните книги и списания, които взехме със съучениците ми така и не бяха потърсени)

~ 9 (девет) броя на сп. „.net“;

~ 2 (два) броя на сп. „L’Europeo“;

Извод:

Добре, че списанията не излизат всяка седмица. И добре, че „Математика“ и „L’Europeo“ са с двумесечен тираж.

ПП: В момента се чудя дали да започвам да си взимам и в. „Капитал“. Очаквам съвети. ((:

Kafka on the Shore /Haruki Murakami, 2002/

„Непонятният абсурден свят е светът на мрака в душите ни.“

„Явно да станеш дух в името на честта, любовта или приятелството е трудно, да не кажа невъзможно. За това трябва да отдадеш живота си. Жертваш го и едва тогава се превръщаш в дух. Ако подобно нещо се случи на жив човек, то винаги е породено от лоши чувства, от злоба.“

„И все пак ето какво си мисля: ако сменим местата на външната обвивка с вътрешната – с други думи, ако смятаме обвивката за същност, а същността само за обвивка, – смисълът на живота щеше да ни бъде много по ясен.“

„Може би повечето хора не се стремят към свободата, а само си мислят, че се стремят. Всичко това е илюзия. Ако получат истинска свобода, те ще изпаднат в силен стрес. Добре би било да го запомниш. В действителност хората не искат да бъдат свободни.“

„Силата се превръща в морал. „

Още от началото трябваше да държа молив зад ухото си и да подчертавам изреченията, които ми харесваха. Просто не бях толкова погълнат от книгата тогава, а към края вече бях тотално потопен в историята и не можех (не исках?) да се присегна до раницата ида извадя нещо за подчертаване.

А сега, след като книгата е затворена, не знам какво да кажа за нея. Защото цялостни изводи и идеи не могат да се направят от нея. Тя копае в съзнанието и след като привършеш с четенето, то тези дупки остават незапълнати или казано иначе – има повече въпроси, отколкото отговори. И за да ги намериш, то трябва да я прочетеш отново. И отново. След време. Месец. Година. Десетилетие?

„Кафка на плажа“ е многопластов епос от далечна Япония, който обаче не е изпълнен с екзотиката на самураите и древните императори. А в многопластния си сюжет и подобни персонажи, съчетава елементи от историята, философията и митологията на целия свят, създавайки един отделно свой, в който чудесата се случват и всичко е метафора. Всичко.

И си признавам, че, след като я привърших, имам чувството, че не е трябвало да я чета сега. Защото не я разбирам. А може би след години, когато се присегна отново към нея, ще мога да бъда потопен не само в действието, а и в замисъла на цялото повествование.

„Време“ – Петя Дубарова

Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
сте търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.

–

ПП:  Алекс, знам колко ти е любима Дубарова, а до сега не бях чел нищо нейно. Очарован съм. ^^