Калиакра Рок Фест (2009)

Това вече май е последната и финална информация по отношение на фестивала, който се провежда ежегодно в Каварна. Днес излезе една доста интересна новина.

Първоначално списъкът с групите беше следният:

Първият ден хедлайнъри ще бъдат американската глем-рок група Motley Crue, която не съм слушал хич, но пък в момента съм си пуснал Dr. Feelgood (1989) и ми звучи добре, което ми подсказва, че концертът ще е купон. Преди тях обаче за подгряване ще излезе Lauren Harris – дъщерята на Steve Harris от Iron Maiden, която ще е с групата си. Госпожица Harris може и да не може да пее, ама поне мъжката час от публиката винаги плакне очи по нея 😀

Вторият ден програмата беше следната: Blind Guardian, Anthrax и Scorpions, като Scorpions ще са хедлайнъри. Тук обаче има промяна, която беше известена днес. Anthrax няма да мога да свирят, тъй като не биха могли да транспортират оборудването си от предния им концерт, който е предишната вечер в Амстердам. На тяхно място ще свирят Edguy. Честно казано, много ми се искаше да видя Anthrax, а и това е вторият им концерт в България, който се отменя. Но все пак и Edguy са симпатяги и не са за изпускане. Нa Blind Guardian не съм фен, но нямам нищо против групата. Хедлайнърите обаче са задължителни! Защо? Защото Scorpions са една от най-култовите групи в списъка ми от любимци, защото правят страхотна музика и защото съм им фен и не бих искал да ги изпусна по никакъв начин.

Третият ден програмата беше следната: Neal Morse и Dream Theater. Тук отново има промяна. На мястото на Morse ще свирят Cynic, което лично мен много ме радва. След като 13 години мълчаха, миналата година Cynic се събраха отново, за да издадат втория си албум евър, след великия епос от 1993 Focus. Traced in Air определено ме изненада като албум, тъй като се различаваше много от предишното им творение, но по никакъв начин не отстъпва позиции. Респективно, това, което искам да кажа, е, че Cynic си заслужават да се видят! За Dream Theater да не говорим, които са титани в прогресивния метъл.

Има и вече пуснати еднодневни билети за фестивала. Тяхната цена е 55 лв. за всеки един от дните, а тридневният билет, който обхваща целия фестивал, е на цена от 100 лв. Фестивалът ще се проведе между 1 и 3 юли.

Вечер в едно мазе…

– Хайде, хвърляйте заровете! Така… Сборът от точките на Йосиф е 10, а този на Адолф – 7. Кофти, фюрер, събирай си армията и се изнасяй от Ленинград.

Мефистофел гледаше изпод рижите си вежди с комарджийска искра в очите и се облизваше алчно. Брей, кой би повярвал, че казиното, което отвори в мрачното мазе на Преизподнята, би пожънало такъв грандиозен успех! От всякъде струеше главозамайващият блясък на онзи човешки град… как му беше името… Лас Вегас май? Стените бяха керпичени, но прилежно налепени с релефни тапети, а тук там висяха картини, което изобразяваха по някое от мъченията в Деветте кръга, но пък кой ти гледа картините в казино, че да се възмущава от тях!? По средата на стаята имаше вулканче, вършещо работата на шадраван. Огнените пръски обливаха околните маси в блясъка на червените искри и сенките, които светлината хвърляше върху тапетите създаваше усещането, че в казиното няма мъртви души, а само пещерни хора. Имаше няколко заблудени туристи, дошли от Рая, за да се насладят на новото заведение. С глуповата изражение и фотоапарати, които незнайно от къде бяха взели, те пускаха във „фонтана” монети и щракаха. За спомен, не за нещо друго. „Пф, акъл нямат тези хора!” мислеше си Дяволът. За какво си пръскаха парите на вятъра, за здраве ли? Та нали вече бяха мъртви!

Мефистофел хвърли доволен поглед към тавана, от който висеше полюлей, мятащ своето лунно сияние надолу към играещите хора. Засмя се. Лукавият знаеше, че Господ се мръщи на покрива, защото нямаше с кого да играе шах. Е, прелитаха няколко души на мъртви чайки, но вземи научи една проскубана мъртва птица да играе царски гамбит. Нека пък да скучае, другият път вече ще знае как да се забавлява. А с този си бизнес Дяволът щеше да направи шах и мат на Всевишния. Защото не беше наивен и знаеше как парите блестят в очите на хората. И как хората жадуват за тях. Алчни, ненаситни, прозрачни. Човешките същества бяха толкова предвидими…

Ясно му беше, че конкистадорите ще бъдат редовни клиенти и няма да пропуснат възможноста да изкарат някоя друга жълтица, но виж, очудващо беше, че Аристотел се забавляваше толкова много, играейки на едноръкия бандит. От три часа не беше помръднал от машината. Дяволът си представи как живите философи говорят колко мъдър бил двревногръцкият им комир. Ех, де да можеха да видят това, което виждаше Мефистофел. „Нали, когато фактите говорят дори и… хм… аз мълча?…”

Усети как смехът се надига в него. Прехапа двойният си език, но все успя да го сдържи в дробовете си. Интересно му беше как крал Артур седи на бара, държи чаша с мартини, размахва една щека за билярд и й говори на малко име, нещо като Екскалибур, но заваляйки думите, звучеше по-скоро като Кскалбур. Споделяше с нея своя хитър, опиянен план как щеше да убие друговереца, който му се хилел от онзи край на бара.

А Конфуций просто си допиваше портокаловия сок. Откакто се беше напил една нощ и беше налетял на Тутанкамон, бъркайки го с Мерелин Монро, реши да спре алкохола. Добре, че му се размина преседъта са сексуален тормоз над непълнолетен…

Стоеше, гледаше чашата и сравняваше човека с портокала – до един момент расте и зрее, а, когато е готов, груба ръка го откъсва от клона, изстисква го, прави от него сок и го захвърля. Мефистофел видя как философът побутваше чашата все по-надалеч с някакво неразбираемо отвръщение.

Лукавият чу викове от един отдалечен ъгъл на мазето, май там се играеше покер. Да, Ленин и Чърчил пак се караха. Та това беше всеки дяволски ден! И винаги, винаги обръща спора за това кой мамел в кавга дали демокрацията е по-добра от комунизма. Хм, май пак ще трябва да пазачите да ги изхвърлят, но реши да не ги закача за сега, стига да не се прекалява.

И в това време Хитлер замери Сталин със заровете. „Руснак подъл! Лъжеш! Лъжеш, мамицата ти!” Но, замаян от сляпа ярост, фюрерът запрати импровизирания снаряд в друга посока и оцели Артур. Опиянен, кралят падна на земята и след няколко секунди отвори очи, мятайки огън и жупел в посока на мирния Конфуций, който все още водеше своята духовна битка с чашата портокалов сок. Подпирайки се на щеката като на бастун, монархът се изправи и в зиг-загообразна атака се стрелна към китаеца, бутайки наред хора и столове. А фисолофът щом го видя поябгна из мазето.

Хитлер псуваше на немски, Сталин му отвръщаше на руски. Ленин и Чърчил, забравили до скорошния спор, се бяха прегърнали през рамо и пееша фалшиво една и съща песен на два различни езика. Или поне алкохолът караше песента да звучи така. Конфуций тичаше, Артур го гонеше с билярдната щека, а Аристотел, за да се разведри реши да спъне току-що минаващия индианец.

Хаос! По ангелите, какво си бе мислил Мефистофел, решавайки да започне бизнес с човеци! Та те са истинска напаст! Скакалци! (трябваше да пита Мойсей как да се справи с тях) Всички до един бяха пияни, две не виждаха и съсипваха цялото му мазе…

„Ех, какво да се прави.” Дяволът навлече тежкия си шлифер и излезе от стаята. Май една партия шах нямаше да му дойде зле…

А здравето къде отиде?

Афектиран съм, да, и за това ще пиша в момента за „явлението“ в здравната ни система, на което станах свидетел днес. Явление, което мога да нарека с много думи, но просто не искам постът да заприлича на клоака.

Започвам от началото. Мой съученик днес си счупи крака, докат играехме футбол. Не става за първи път в класа, но все пак на всички съученици, както и учителката, ни бяха опънати нервите. Както и да е.

Звъннахме на бърза помощ, от където доколкото знам казали, че ей сега пращат линейка. Трябваше да се свъни още 3-4 пъти преди линейката да дойде, 35 минути след първоначалното обаждане. И това при положение, че болницата се намира на няма и 2 км от училище. От линейката слязоха шофьорът, който нагъваше баничка/сандвич/друга-бърза-закуска, и полуплешива лекарка, която викаше и се сопкаше на всеки, който й се изпречи на пътя.

Какъв е изводът? Изводът е, че, ако се беше случило нещо по-сериозно на момчето (чукай на дърво), можехме директно да го отпишем, колкото и гадно да звучи. Това, да се чака линейка 35 мин., при положение, че лечебното заведение е на минимално разстояние от училище е комично! И идва логичният въпрос – колко бърза е Бърза помощ?

Учителката по история е права, че от един случай не трябва да си правим цялостно заключение, но това е втория път, когато линейката се бави, макар и първия да беше не с 35, а с 15 мин. Което пак е достатъчно за един критичен случай да се случи това, което никой не иска.

Мисля все пак, тъй като съм зачекнал темата, да споена това, което вестниците абявиха преди няколко дни – един кардиолог получава начална месечна заплата 15 000 лв., а кардиолог с по-дългогодишен опит – 60 000 лв., което си е абсолютно източване на хазната и то за работа, която не може да бъде свършена дали заради неквалифицирани кадри, дали заради мудна система и прекалена бюрокрация, дали заради рушвети.

Колко струва човешкият живот? Май излиза, че вече струва един шоколад и 35 минути.