DA профил – редакция

Тази вечер, дали заради грипа или защото БСП искат извинение от ББ, реших да си редактирам профила в DeviantART. Т.е. изтрих почти всички снимки, които имах до сега, като оставих само 10. Тук следва да кажа, че 75% от линковете към снимки, дадени в раздела Art & Photography са вече неактивни, но ще ги запазя под формата на нещо като фото-дневник и по-скоро за личен архив. Съжалявам, ако на някого са му харесвали дадени снимки, просто реших, че е време да престана да слушам какво се харесва на този и онзи и да видя какво ми харесва на мен. Егоистично може би, но предпочитам в профила ми да няма снимки, които положително ме дразнят.

За това пък качих две нови – едната е на Марти, от лентата, изщракана миналата седмица. Официално й благодаря, че ме изтрая и се съгласи да я разкарвам с раницата след училище. Благодарско отново (hug).

Другата е от днес, когато от чудене какво да правя, реших да се пробвам да си направя нещо като автопортрет и резултатът е странен, блъснат, но реших все пак да го шерна, като за пръв път си сложих и снимка за DeviantID.

Рисунките-снимки

Преди малко попаднах на този линк:

http://beautifulpictures-sepphoras.blogspot.com/2009/11/realisti4ni-risunki-s-moliv-krasivi.html

, където е показана мака колекция на графики, които, признавам, са страшно реалистично нарисувани. Наистина на някои от тях се запитваш дали не са снимки, минати през Photoshop.А преди известно време, търсейки картини на натюрморти, разгледах галерията на Jos van Riswick:

http://www.josvanriswick.com/

Тогава отново останах с впечатлението за тотален реализъм при картините му.

Но, без да имам претенциите, че мога да рисувам или че съм компетентен на тема изобразително изкуство, ми е интересно кому е нужно да хаби време, техника и материали да прави репродукция на снимка и тотално отражение на реалността, като това може да се постигне с щракането на едно копче на фотоапарата? Не поставям изобразителното изкуство по-ниско от фотографията, но има някаква тенденция способни и технички художници да правят рисувани снимки, които могат и да възхищават един средностатистически човек, но какво от това след като са лишени от творчеството и душевното състояние на художника?

Съжелявам, ако с това съм засегнал някого, но по моему една картина, била тя графика или цветна, не трябва да се стреми да бъде фотография. Художникът си е художник, а фотографът – фотограф. И всяко едно от тези изкуства е прекрасно само по себе си, за да е нужно да се правят някакви лишени от отношение и характер заемки.

Между другото, интересно ми е какво се мисли за това – не защото има някакво кой знае какво значение, просто от любопитство. (:

Sun God

It’s the call of the evening, the Sun God.

Удар с молив 6В по картона. Бялото поле изчезва и е заменено от сиви щрихи, сливащи се с небето отвън. Прозорците са големи, но стъклата – леко зацапани. А пред тях дърво, пречещо на и без това оскъдните лъчи да нахлуят в стаята. За това се осветяваме с помощта на няколковатова крушка, бледо подобие на лятното слънце. А от тази крушка струи светлината, правеща светлосянка по композирания натюрморт.

Still life – неподвижен живот. Всичко спира за миг, часовникът тиктака все по-бавно и по-бавно, докато стрелките не замръзнат. Чува се само ударът на молива. Так. Так. Драс. Щрих.

Мирише на акрилни бои. По пода се търкалят стърготини от подострените моливи. Ръцете ми са изцапани с графит.

И последните дни са толкова вдъхновяващи! Само ме е страх, че това настроение ще се изпари с началото на новата училищна седмица. Но няма! Ще отстоявам фронта като малкия Гаврош и ще искам да бродя из лабиринтите на Всичкото и да си блъскам главата над красотите на света и човека.А Gazpacho определено връхновяват и ако ви се иска да се потопите в спокойсните морета на мисълта и въображението – сваляйте Get it while it’s cold (2002). Не гарантирам на всеки да му се хареса, но от тъврде много време не бях циклил на един албум така, както сега на този. И се радвам, че отново намерих тава, която да ме слее с музиката /а Facebook каза, че скритата ми същност била, че съм музикант, пък xD/.

А Orangelove е супер филм, който може и да напомня една Шекспирова драма, но е европейски /украински, ако трябва да съм точен/, става дума за фотограф и челистка и действието се развива през есента, което го прави перфектен за момента. И дълбоки благодарности на Теди, Анджи, Надя и може би още някой, за който не се сещам и когото се надявам да не се сърди, тъй като ми казаха за филма и заради тях го гледах и бях очарован (: