1 година…
октомври 23, 2009
…от създаването на блога. Не мога да повярвам, че мина толкова бързо…
И по този повод слагам и нов скин. (:
DraftPlace или готиният нов форум ^^
октомври 8, 2009
Така, ще пиша бързо, че дела ме чакат.
Вчера Теди ми рекламира един новооткрит форум, а именно:
Много яки хора, макар и малко за момента. Хора с готини идеи, с готини разкази, вкусове. Абе, пичове, които споделят какво са писали/снимали/рисували/композирли/etc.
А и аз като Теди се надявам да се развива и да се включват все повече готини хора с идеи и мечти, които да пишат и да споделя и да се направи една голяааама БГ мрежа от пичове ^^
Международно олимпиада по информатика /Пловдив, България, 2009/
август 15, 2009
В седмицата между 8 и 15 август в града под тепетата се проведе едно от най-значимите събития по информатика на училищно ниво – МОИ 2009. Двадесет години след като за пръв път се провежда в Правец, олимпиадата отново се завърна в България.
И беше прекрасна.
Не защото съм участвал като състезател (хаха), а защото бях там, в кухнята и се запознавах с различните хора от цеееелия свят, а и смея да твърдя, че си разширих познанствата в Пловдив и затвърдих други такива. С оранжевите униформени тениски, на моменти бъркани със сектанти, ние скитосвахме града, обяснявайки на субекти от всякакви раси как живеем, какво ядем и радвайки им се, че заглеждат българските момичета. 🙂
Всяка държава си имаше своите странности, всеки беше дошъл с претенциите си, всеки имаше нещо, с което привличаше погледите, включително и ние. Просто не се забравят образи като японеца, който се храни само с тортички и все пак е уникално кльощав; като чехите, които бяха ботове, т.е. те гледаха странно, малко като наемни убийци и не пиеха бира, макар да бяха от някакъв град, известен като „Града на бирата“; като радикалния австралиец юдеист, заради когото докараха равин от София, който да каже, че специалната храна, която момчето иска да яде, не може да се намери тук и трябва да си я приготви сам; като аржентинеца, който казваше с прекрасен акцент и лек намек за сдържана програмистка злоба „Майка ти *****“; като кой ли още не…
Лично аз бях екскурзовод на албанската група, което първоначално ме беше разочаровало, защото най-малкото исках група от Балканите, а какво да говорим пък за такава от Албания. Но, учудващо, момчетата се оказаха страшно точни и разбрани. Като програмисти не бяха добре, но като хора бяха супер, можех да си правя лаф с тях, пускаха мохабети и всичко вървеше на шест. Е, не слушаха мой тип музика (смятаха, че AC/DC са death metal, wtf?), а и бяха запалени футболисти (а аз не съм особен футболен фен), но нима това е най-важното?… Прекарахме си гот и момчетата наистина ме накараха да се гордея с България, виждайки с какво благоговение гледат на всико около тях. По същия начин по който аз гледах, когато бях в Англия. Жалко, че не взеха медали, но, както казах, не бяха особено добри програмисти.
Както и да е…
Самото състезание беше два дни, на 10 и 12 август, когато всички участници бяха в 11 палата на Панаира. Бяха им дадени задачи, имаха пет часа на разположение да ги решат и след това в следобедите виждаха колко точки са получили. Задачите могат да бъдат прегледани на следния адрес:
http://www.ioi2009.org/index.jsp;jsessionid=E66EBA59027779905A1731295F995E1B?ln=2&id=363
На адреса могат да бъдат прегледани условията и решенията на задачите от двата състезателни дни. Ако някой ги намира елементари, дано догодина да вземе злато в Канада, където ще е следващата МОИ. 🙂
През останалото време, когато учениците не бяха ангажирани със състезателната част, за тях бе изгоствена програма, като те бяха разведени из Стария град (разбира се), Акваленд Пловдив, както и Екскалибур, където един от албанците мислише да идва отново на следващия ден, за да кара картинг, ноооо проблемът беше, че тогава беше втория състезателен ден, та успях да го склоня да се яви в Панаира. Също така на 13 анвуст се проведе голямата екскурзия до Приморско, където за един ден отидохме и се върнахме, правейки няколкочасов плаж. Осъзнах, че на брега на морето е наистина добре да се пие бира и за това се излакомих и си взех две, което ми дойде страшно разхлаждащо и приятно 🙂
За жалост обаче и на това му дойде края. Свърши олимпиадта, разделихме се с другите екскурзоводи, разделихме се и с групите и поехме отново по нормалния път към дома – без значение дали той е на половин час от хотела или на другия край на света.
Едва ли друг път ще мога да съм толкова близо до организацията на мероприятие от подобен ранг, но и това ми беше предостатъчно, за да усетя как една идея, една кауза може да постави българи от обикновени училища с вундеркинди от цял свят, така че те да си говорят като приятели и да се забавляват така, както всички би трябвало, без значение националност, религия и раса. 🙂
Thoughts... 