Princess Mononoke (1997)

Честно, никога не съм бил фен нито на мангата, нито на анимето като изкуство, макар и да съм ги уважавал. Някак са ми били твърде далечни, може би донякъде детски, но и същевременно съм осъзнавал, че има много повече аниме от дежурните Shaman King и Naruto, които толкова често въртят по телевизионните канали. Наистина явно има интересни анимета, които са си пълни с красотата и реализма на игрален филм и същевременно с онази мистика и прелест на източноазиатската философия.

Днес реших да си сваля „Принцеса Мононоке“, който помня от детските си години, когато го даваха по не помня кой точно канал. Но ми се е запечатало в съзнанието като интересно аниме. Наскоро се сетих за това филмче, не помня от къде точно, и малко по малко започнах да изравям спомени и кадри. Реших да го сваля и днес най-накрая успях да намеря времето да се опъна пред екрана и да се насладя на 133-те минути класово аниме.

Не смятам да разказвам сюжета, който между другото бяга от баналните анимации, че и даже от вече толкова изтърканите холивудски сценарии. Това си е приказка – за борбата между хората и природата, за омразата и пр. И колкото и клиширано да звучи, то все пак е изпълнено по един толкова прекрасен начин.

Не съм си мислил, че някакво си аниме може да ме трогне, че чак и да блогна за него, при все, че нямам навика да блогвам много за филми. Но, по дяволите, това си заслужава! Защото е интересно, фантастично, прекрасно!

Единствения минус беше, че филмът беше озвучен на български, но се преживява.

Едва ли е нужно да казвам на фенове на аниметата за този филм, но за другите, които все още носят в себе си онова детско очарование по японското изкуство на анимето – нека да свалят, по мое му няма да съжаляват. Защото колкото и детско и наивно да звучи в този пост филмът наистина е много зрял като идея.

А, и ако някой може да препоръча други интересни анимета – да пише. Честно, интересно ми е да видя още някое подобно аниме. 🙂