Дъгата, дъгата!

Somewhere over the rainbow
Blue birds fly

Два дни, през коит непрестанно се върти тази песен, в изпълнение на големия хаваец със сложното име.

А дъгата е над мен, макар да не я виждам, но я усещам. И се каня някой ден да се спусна по нея като дете по пързалка, обгърнат от цветовете на пречупената светлина и пеещ ей такива песнички, които са едно дрънкане на китара и едно перо, галещо сърцето.

На гърба ми да има раница, в която да са набутани сухари и прекрасните разкази на Селинджър; да има една тетрадка, която да поглъща жадно пътя, и за да чувам дъждовните капки по-добре, ще имам и един син дъждобран. Пък и като полетя синьота ще се слива прекрасно с небето, така че да виждам хората и земята, но тя да не вижда мен.

What a wonderful world…