Предновогодишно

Последният ден на 2008г. дойде най-накрая и в навечерието на Новата година си правя нещо като равносметка за отминаващата. Беше хубава, една от най-хубавите ми години.

В професионален план (колкото професионален може да бъде планът на един ученик) беше повече от добре. За 2009 се надявам да си намеря работа някъде и да мога да поскътавам някой друг лев. Все се надявах да ни вдигнат стипениите, ама си оставам с надеждите. Ново правителство ще има, но ми се струва, че всичко ще е по старому.

Таз’ година прекарах едни от най-готините си моменти с приятелите. Хора, мерси за спомените, дано продължаваме все така и за напред. Пропихте ме, но прощавам, защото бейлиса ми се услади. Бирата също, само да не е Туборг с лимон! Смяхме се бая, вдигнахме няколко заведения и една пещера във въздуха, пяхме пред асансьори, под дъждове, над дъждове, в часове… Програмата е пълна, а? А за догодина – повече купони, повече смЕх и все така готина компания!

През 2008г. бях и на първите си големи концерти. Не бяха много, но съм доволен и на това. Че то си е цяло чудо да видиш Металика, нали? Тайничко си се надявам, че ще има някой голям концерт в Пловдив. Не че ми беше зле на Keith Emerson, Paul Gilbert и  Al Di Meola, но я нямаше онази крауд-тръпка, която се чувстваше на 25 юли пред стадион Васил Левски.

Хм, в личен план обаче годината издишаше. Надявам се предстоящата да не е така. Май трябва да си отварям очите повече, да поемам рисковете и да спра да мисля за чуждото мнение. Това винаги ми е било минус…

И така – целите за 2009г. вземат да ми се оформят в главата, да се зараждат идеи и надежди.

Приятно изкарване на всички! Ако ще пиша пак тук, то ще е чааааааак другата година. 🙂

Живи ли сме?

Десет минути преди полунощ започвам да пиша този пост. Главата ми е бръмнала от мисли. Нещо судокуто не излиза. И се запитвам: истински жив ли съм или съм сянка? Търся ли нещо и ще спре ли търсенето?…

Някак си не ми се развиват тези и не ми се пишат есета ала час по философия. Всеки живее както може. За всеки житието е различно. Но какво е моето и докъде се простира? И дали съм започнал изоббщо да живея, излюпил ли съм се или съм още яйце? Не знам кое ще е по-добре. Ако вече съм на този свят, то аз съм сянка (или поне като такава се чувствам). В другия случай не знам кога ще мога да се появя. Желания, мечти, блянове – имат ли смисъл, когато нямат значение и не могат да бъдат постигнати. Подхранваме себе си с илюзии, живее бледо в своите сънища, неспособни да ги превърнем в реалност.

Поне при мен е така. И ще видя дали ще разбера някога – заслужава ли си да съм тук и сега или просто съм израсходвал кислород…………..

Малко запитване.

Ако някой чете тук би ми било интересно какво мисли по следния въпрос:

Трябва ли блогът ми задължително да кошче за душевни отпадъци? Нужно ли е щом имаш блог да си разкриваш душата в него?