Май ще ми хареса антиутопичната литература… Първо Оруел, сега минах и през Киси. Мисля да се завърна пак към Оруел… Хубави книги, класическа литература, вплитаща в себе си невероятен реализъм. Или поне изглежда толкова реално. Все едно наистина се случва. Бях чел в един форум, че антиутопичната литература трябва задължително да се изучава по социология. Съгласен съм, макар и да не си падам по този тип -логия.

Та „Полет над кукувичето гнездо“ е по-известна на широката публика като филм от `75г., който взема няколко оскара, но истината е, че е роман от Кен Киси – Американски писател, живял в средата на ХХв.

Психоклиниката е интересно общество. Странно е как то е следено и управлявано от един деспот, какъвто се яввява Старшата. Пълен тоталитъризъм. Пациентите не са хора, те са зайци. Или поне те виждат себе си като такива преди идването на новия пациент Рандъл Макмърфи. Единственият нормален в отделението той веднага вижда ограниченията и търси начин да върне свободата и чувството за човечност при пациентите. Изправя се на война пред Старшата – война на нерви и търпение. Война не само срещу нея, а и срещу Системата. И тъй като Макмърфи е нормален сред ненормални и живее там, където не му е мястото, то следва да бъде причислен към масата – то той трябва и става луд, хроник. Смехът се изгубва…

Силно препоръчвам книгата на тези, на които им е писнало да бъдат заливани с книги за Мафията и такива за гении от Ренесанса, заключили в произведенията си мега-тайни.