Pi

Току що догледах „Кодът Пи“ (1998). Както писах и в един форум – уникална психария. Черно-белите краски придават на филма още по-психарски вид и след края му имаш чувството, че онази бормашина наистина ти е сцепила главата!…

Изникват асоцияции с „Числото 23“, но по моему „Пи“ е класи над оная американска боза. А да не говорим, че Джим Кери ми е един от най-неприятните актьори. Както и да е…

Видимо трабва да си пусна този шедьовър още веднъж. Препоръчвам го на всички, които ги човъркат филми, които са чисти и неподправени психета. Има и някои слабо моменти, но на фона на останалото те някак си избледняват.

В момента си свалям и саундтрака от Clint Mansell, направил и този към „Requiem for a Dream“. За първи път нещо електронно като музика ми хваща ухото и мисля, че ще е интересно да го преслушам.