It /Stephen King, 1986/

Кой не знае Стивън Кинг, кой не е чувал за него? Общо взето така може да се опише популярността на най-известния автор на трилъри. Но докато маса хора все още оприличават творчеството на Кинг с безцелно надраскани описания на чудовища, психари и пр., бих казал (от моето скромно познание на книгите му), че е един от най-добрите познавачи на човешката психика, изграждайки невероятни философо-психологически картини и пишейки някъде на тънката граница между реалността и лудостта.

А “То” е един от най-известните романи на Кинг. Да не кажа най-известния, че ще се изхвърля. И също така е и един от пиковете му в кариерата и в това вече съм убеден след като прочетох и трите тома на по-старото издение, като всеки том е със средна дължина 350 стр., което прави повече от 1000 страници, което прави най-дългата книга, която съм чел (забележка: когато четох “Властелинът на пръстените” се измързелих и не минах през приложенията най-отзад ).

Бях я подхванал преди около месец. Намерих първи том, намерих и втори том. Мислех, че с това се изчерпва книгата, тъй като новото издание също беше в два тома. Но ме чакаше изненада, а именно, че третия също ми е нужен, но него го няма в библиотеката. Взех да разпитвам наляво и надясно, насочиха ме към Кал и се оказа, че точно в нея е същия трети том от библиотеката, който е забравила да върне, но така пък се кефя още повече, защото градът наистина е малък ^^

Тръгнах да го чета, вървеше малко мудно, стигнах до средата на втората част и тогава се наложи да се захвана с МОИ 2009. Опитвах се междувременно да чета, но не се получаваше. Стигнах дозаключението, че Кинг твъъъърде много е разтегнал историята и чак става скучно, та теглих една майна на книгата.

МОИ 2009 приключи, започнах да чета “Парфюмът” на Зюскинд, свърших го, започнах “Майстора и Маргарита” на Булгаков (която е УНИКАЛНА!), свърших я и, чудейки се какво да правя, реших да се направя на мазохист и да продължа с “То”.

В книгата се разказва паралелно за две събития, разделени с 27 години едно от друго. Но героите са същите. И докато през 1958г. те са били 11-12 годишни деца, то през 1985г. вече са възрастни със семейства, но бездетни. Още като хлапета те са трябвали да се сблъскат с То, нещото, обитаващо Дери, и да го победат някак си. Но не успяват. И когота цикъла се повтаря след 27 години, те отново са извикани в Дери, за да довърша недовършеното и да убиятчудовището.

Ок, звучи банално, не ме бива в преразказване на сюжети.

Идеята и, че То е самият страх. Страхът, който е стаен в нас и ни разкъсва, който обезобразява мислите ни, кара ни да се гърчим вътрешно и да не можем да излезем пред света, без да треперим над собственото си съзнание. А децата са най-лесна плячка за подобен хищник, хранещ се със страх, нали? Защото техните тревоги са лесни, имат образ, форма. Мумии, върколаци, паяци, да! То може да се преодрази във всяко едно от тези същества! Но всеки от нас трябва срещу страха си да застане със щит и меч – и двете неща, събрани в любовта и копнежа към живот.

Книгата е цял свят, изключително написана, подробно създаваща цялостна картина и палитра от чувства, емоции, история.

Евала на чичо Кинг за труда. И нека не мислим, че пише само за безцелни убийства и психози, а да видим какво дефакто има като идея. ЗАщото е писател, използващ страхотни метафори и създаващ невероятни истории.