Jon Lord – 01.09.2009

11 години след последното си посещение в България (товага все още с Deep Purple), Jon Lord се завърна в града под тепетата, за да изнесе един приказен концерт. Казвам приказен заради атмосферата, заради музиката, заради хората. И най-вече заради г-н Lord, който омая публиката не само с невероятните си композиции, но и с общителността си и чувтвото за хумор.

На концертите, на които съм бил до сега (вярно, не са много), на този за пръв път видях главния изпълнител да общува толкова непринувдено и топло с публиката си. Едно очарование, което допълни цялата картина на феерична и все пак изпълнена с мощ музика и светла лунна нощ над Античния театър.

Към 19:00 ч. бях пред входа и чаках да ни пуснат, оглеждайки придошлите хора. Имаше такива, които присъстваха само защото Lord е бивш член на Purple, но имаше и истински фенове, които носеха меломанско настроение от всички кътчета на България, че и извън нея, защото точно зад мен стояха няколко чужденци. Боже, нагледах се на какви ли не тениски и точех лиги по дрехите, колкото и материалистично да звучи. То не бяха цветни тениски на Led Zeppelin, то не бяха тениски от турнето на U2, то не беше чудо!

Изчакахме на опашката, на входа им скъсаха билетчето (катотози, който късаше будно се интересуваше от цената на хартийката). Заехме си местата и зачакахме, като в същото време се оглеждахме за познати физиономии.

В 20:00 ч., точно когато беше предвидено да започне концертът, на сцената излезе кмита Славчо Атанасов, който държа реч. Каза, че, да се надяваме, след 10 години всички от Purple ще свирят в Пловдив, но всички се надяваме това да стане по-скоро.

Речта му завърши и всички вече очакваха да се появи Jon Lord, като вече хората от Пловдивската филхармония бяха заели своите места и настройваха инструментите си. И тогава той се появи. А убликата го посрещна на крака, аплодираща го бурно. ПОздрави ни всички нас, които бяхме дошли да го гледаме и представи първата част от програмата. А именно „Concerto for Group and Orchestra“.

(Кончертото е композирано от г-н Lord пред далечната 1969 година и след това изпълнено с Лондонската ифлхармония и Deep Purple. В последствие партитурите се губят и кончертото не може да бъде свирено. Но един фен на Purple се награбва с нелеката задача и пресъздава партитурите по слух, правейки възможно Кончертото да звучи отново. Ако не се лъжа така беше накратко историята, но поправете ме, ако греша.)

В три части – бърза, бавна и extremely fast, както се изрази маестрото – Кончертото смая публиката със смесицата от съвремие и класика, преплитащи се до съвършенство. Признавам, слушах го за пръв път, преди това бях чел само за него из биографията Пърпълска, но така и не бях надавал ухо. И е прекрасно, че го чух за пръв път в родния си град от великия композитор, създал го от едно празно петолииние. Чувството да слушаш Кончертото докато луната изгрява и се издига в небосвода е нещо неописуемо. Или поне моя речник е беден за да пресъздаде атмосферата.

Първата част представлява т.нар. битка между групата (Дарин Василев (китара), Венко Поромански (барабани) и Ивайло Звездомиров (бас) от група Те) и оркестъра. Битка между съвремието и класиката, между бунта и традициите. Втората част е по-бавна, по-лежерна. Като за лятна нощ. Тя е опитът на групата и оркестъра да бъдат едно цяло, като тогава се включиха и последния вокалист на Rainbow Doogie White и полякинята Kasia Laska. Третата част беше, както се изрази Lord, „изпускане на парата“.

Следваше 15 минутен антракт, а след това изпълнение от соло албумите на Lord и от творчеството му с Deep Purple. Започна с Pictures of Home, което накара цялата публика да вика и пее текста, заедно с Doogie White. Следваха „The Sun Will Shine Again“, написана за Anni-Frid Lyngstad от ABBA, инструменсталната „Bouree„  и други композиции от соло албумите на Lord като впечатление ми направи нежната „Wait a While“ в изпълнение на Kasia Laska.

След „the crazy little thing called“ (не, не love, онова е на друга група:)) „Gigue“ Lord се прибра, но, разбира се, имаше и бис. Маестрото се завърна на сцената под овациите и викането ан публиката и започна „Soldier of  Fortune“, за която голяма част от публиката бяха дошли. А след нея епосът, преживял годинитеи, който ще преживее още много – „Child in Time“.

И след това, когато луната се беше издигнала точно над Античния театър… Сръвши. И колкото и да ръкопляскахме и викахме, то просто нямаше повече от концерта… Така, ще чакаме някой ден, в някоя лунна нощ, Jon Lord да се завърне и отново да ни отнесе в една далечна страна на мелодиите…

Сетлист:

01. „Concerto for Group and Orchestra: First Movement“
02. „Concerto for Group and Orchestra: Second Movement“
03. „Concerto for Group and Orchestra: Third Movement“
——
04. „Pictures of Home“
05. „The Sun Will Shine Again“
06. „Bouree“
07. „Pictured Within“
08. „The Telemann Experiment“
09. „Wait a While“
10. „Gigue“
——
11. „Soldier of Fortune“
12. „Child in Time“