Разпилени мисли & Фотографско

Помниш ли когато цивилизацията бе тъй млада и крехка, че хората не знаеха за нейното съществуване, а все още бродеха из природата и пиеха от студените води на планинските потоци? Да, отдавна е било. Твърде назад във времето. А сега остана само псевдо-завръщането и опитите да се докоснем отново до онази мистика, която е карала келти и елини да създават божества.

Дъждът вали по-студено от всякога, когато вървиш из отъпканите пътеки на планинските склонове. Усещането ръката ти да е вкоченясана и едвам да държи дъждобрана е нещо странно. Защото студенитекапки се провират през кожните пори и се вливат в кръвта. Но кръвта вода не става, нали? Не, тя се превръща в дъжд. Който носи надежда. И не само.

Помниш ли усещането как искаш да усетиш капките по-силно от всякога? Да захвърлиш дъждобрани и чадъри и просто да оставиш водата да се стича по лицето ти, като в един момент се слее със сълзите от радост. Най-накрая двама с небето плачем…

А тези ледени струи толкова да сгряват душата.

И тревата под краката ти да джвака. Мокра, сбърчена и зелена, тя просто попива сълзите на небето и чака сутринта, когато и нейните сълзи-роса, ще покрият света.

И тогава целият свят ще се засмее. И ще заплаче от тази своя радост.

Защото най-накрая сълзите са отмили всичко и е останала само свободата.

————

Една седмица прекарах в Пирин, където имаше бая емоции, някои положителни, някои- не до там добри, но всички запомвящи се. И няма да съжалявам, че поех на това малко пътуване.

Може би за пръв път от много време ми се прииска да се върна в града. След обилно четене на Керуак, Хесе и пр. пътническа литература през зимата/пролетта, най-после получих пътуванията, които търсех за момента – Каварна и Пирин, а и преди това бях на екскурзията във Варненска област, така че пообиколих България по диагонал, което си е гот. И в крайна сметка ми се прииска да се върна малко вкъщи, където са и съвременните удобства и лиготии, но да имам една пасивна почивка от цялото вълнение и емоции.

През екскурзионното в Пирин се опитвах да направя някои снимки, но така и не се получиха хубави пейзажни. Никога не съм можел да снимам пейзажи по-сложни са ми и от портретите… Някой ден, ако имам време и възможности, може би ще се поопражнявам повече над тях.

Но за това пък се получи една що-годе добра макро-серия. За пръв път снимах пеперуда от толкова близо. Бях я наарал във влака, на връщне към Пловдив. Мисля, че имаше някакъв проблем с крилото и за това не отлетя, а ми се катереши по ръцете и краката, така че имах възможност да направя няколко кадъра. Както казах – за пръв път снимам насекомо от толкова близо и не съм очаквал някакви особено добри резултати. Но според мен, като за първи снимки с подобна насоченост, станаха приемливи.

Снимка 1

Снимка 2

Снимка 3

Снимка 4

Снимка 5