До Каварна и обратно

22:30 ч. на 30 юни мобилният ми телефон звъни и от другата страна чувам гласа на Никола, с когото ще пътуваме (както и с още една тумба хора) към Каварна. Глас, който протяжно ми казва „Ами, май трябваше да те питам по-рано, но имаш палатка, нали?“ Какво? Каква палатка, от къде да я измъкна, по дяволите!? В последствие баща му успя да изнамери една палатчица, в която спах повече от удобно, но нервите, които ми вкара бяха достатъчни. След като чух този въпрос на тагадък се запътих към баба ми и дядо ми, които обезпокоих, питайки ги за спален чувал и шалте, които ми дадоха и за което съм страшно благодарен.

23:05 ч. бях на Тримонциум, където дойде автомобилът; качих се на него и потеглих към най-великите концерти, на които съм присъствал.

Пътуването беше без прекъсване. Порихме с колата през тъмната нощ, с тихата надежда, че ще сме навреме в Камен бряг за посрещането на юлската утрин и с нея и на официалната лятна ваканция, където изгревите биха били по-хубави и съновни, макар и да не ги виждам, защото ще спя и мисловно ще съм някъде далеч, далеч от тук… Наскоро завършената книга на Керуак беше страхотна предпоставка, за да се накефя на макс на Джулая и на цялата обстановка.