Dredg – The Pariah, the Parrot, the Delusion (2009)

Колко пъти сме чували репликата „Кривнал си от пътя“? Всеки го възприема отрицателни, все едно, че му се прави забележка. Но пък от друга страна никой не знае колко богатства могат да се открият отвъд пътя.

Първоначално Dredg са били създадени като хеви метъл група през далечната 1993 г., когато още съм прохождал. Но преди издаването на пъвия (от общо четири) албум те категорично сменят посоката, в която ще създават музика. От началния замисъл за хеви метъл не е било останало нищо. С твърда стъпка те поемат оп пътя на прогресива и арт рокът, като изпод пръстите им се раждат едни от най-нежните и мелодични албуми, които за жалост така и не достигат до широката публика. Сами загърбват комерсиалния успех в името на изкуството и взимат правилното решение.

Както казах, до сега Dredg са издали четири албума за своята 16-годишна история. Определено не са от най-продуктивните групи, но това не значи, че качеството на продукта не е на ниво. И новият албум потвърждава това.

Албумът започва с игрива хармония от детски гласове и клавир, което след това прерастват в басова партия , а след това Gavin Hayes разгръща с гласа си мелодията, превръщайки още откриващата песен в един от най-ярките бисери в тавата. Drunk Slide се яввява спойката между Pariah и третата подред песен Ireland, където среднотемповата и бавната мелодия се редуват, създавайки градация и карайки ме да се замисля сериозно дали няма да я кача на МР3-ката, ако се отправя към Ирландия. Stamp of Origin - и четирите мотива на кратката композиция – играе същата роля като Brushstroke от албума им от 2002 El Cielо. Lightswitch започва стандартно с една типична градация на инструментите, но нищо особено до към средата на втората митура, където Hayes зазвучава с едни много плътен и приятен глас, който те отнася някъде в облаците – кратко звучене, като миг, който свършва още преди да си го възприел. Gathering Pebbles е още една от песните в албума, чиято мелодия ти се забива в мисълта и те кара да си я тананикаш, вървейки по улицата. Information е може би най-бързата песен в тавата, а и заради невероятно запомнящата се мелодия е избрана за сингъл.
Saviour започва експлозивно като типично метъл парече, но в последствие си се превръща в типична Dredg песен, която не блести с нищо особено, но е приятна и все пак гали ухото. R U O K? е инструментал с електронни мотиви, който играе по-скоро ролята на спойка, а и с цикличността си едва ли може да претендира за добър инструментал, но някак си идеята му не е и такава. I don’t know е с типично Queen-ско начало, а след това придобива формата на радиофоничен арт хит, какъвто е и следващата Mouring this morning.

Long days and vague clues е още един инструментал в албума, където осезаемо присъства и класически елемент, правещ от него страшно динамична мелодия, докато Cartoon Showroom си започва в контраст с нежния клавир и една от най-приятните балади в тавата, навяваща асоциации с christian rock течението. Следва шестминутното бижу на албума Quotes, която е личния ми фаворит. Куплетите са изпети прекрасно с барабаните, изнесени напред, които обаче с приближаването на припева се забавят и самия той се разгръща в кулминация с пеперудената си хармония. Down to the cellar е най-доброто инструментално изпълнение в PPD, което, заедно с последвалата четвърта част на Stamp to Origin: the Horizon, слагат край на едно прекрасно пътуване.

От много време не се беше появявал албум, който така да ме вдърхнови и развълнива, както PPD. Бих посмял да кажа, че е най-добрият на Dredg, но някак си това са рамки, които не бива да се слагат на подобно космическо произведение. Всяка песен със своите достойнства, всяка мелодия е пътешествие в една галерия на емоционалност. Един от най-добрите албуми на годината! Заявявам го без свян, макар и още да е минала само половината, но искрено се съмнявам, че нещо ще може да измести PPD от най-добрите произведения на 2009.