Пфу…

Жега. Ужасна жега. По цял ден се въртя около оста си с надеждата, че ще мога да се охладя, успокоя и да заглуша онова гласче в главата ми, което ме подлудява. Гадно гласченце, на някакъв гаден градински гном (предполагам с брадавица на носа), който ми трие сол на главата за това, че предстоят изпити, контролни, изпитвания, оформяния на оценките и пр., а аз все не мога да се стегна, да си седна на задните части и да науча това, което се изисква.

Ама как се учи в стая, в която температурата е в затворения интервал [33; 36], измерено в градуси по Целзий!?

Предполагам повечето от четящите от тук, разбират за какво иде реч. Не е нормално при такава температура да стоим в стаята и слънцето да прегаря, спичайки ни и превръщайки мозъчните ни клетки на омлет. Просто ни мързи. И как да не ни мързи, при такива температури!? А и когато ти пече в очите и се потиш като дедо Киро от село Равни дупки с биреното шкембе и мрежестия потник, точно пък ти се занимава с намирането на лице на триъгълник с еди-какви-си страни.

Още по-лошото е, че и учителите са хора. О, да, ето това е една много сакрална тайна. Но заради това, че са хора и заради това, че обикалят от стая на стая като пчелички, и те се потят като дедо Киро и се изнервят. От което следва изпитване. От което пък следва контролна. Или каквото и да е там гадно средство за мъчения.

Та слънцето ще ни гори още известно време. Но имам чувството, че училището ще ни пече на бавен огън по-дълго отколкото слънцето…